Крайностите ме плашат. Признавам си и същевременно с това аз съм устроен да живея в тази хармония. Научих се да слушам себе си и да правя това, което ми идва отвътре. Парадоксите са много, приливат. Понякога се питам, защо по дяволите търся баланс? А може би аз всъщност не би трябвало да съм там? Колко ли е хладно да преминаваш от височина в низина и след това да се смееш на съществото си, превъзбудено от бушуващи хормони и красиви психологични разтройства. Ще излъжа, ако кажа аз не го правя! Всеки го прави, търсещ начини да приспи жадните демони кървящи в главата му.

Eye See Chaos