Category: Библиотека, Разкази

– По колко пъти на ден ти се гади?
– Седемнайсе, що? На тебе по колко пъти на ден ти се чука докторе?
– Знаеш много добре, че тази информация ми е необходима за изследването. Така, че ще те помоля да си максимално сериозен този път.
– Ох престани да блъскаш с ключовете! Дразниш ме, РАЗБИРАШ ЛИ?
– Изнервен ли се чувстваш? Кое те нерви най-много?
– ХАХАХА .. знаеш ли кое ме НЕРВИ най-много?? В коридора има една лампа, вечер след 8 часа започва да премигва и издава онзи шибан звук бъззззззз бъззззззз. Бърка ми в мозъка.
– Лампа, казваш?
– ДА ЛАМПА В КОРИДОРА, СИНЯ!
– Вземаш ли си лекарствата редовно по схема след, като.. 
– Дам. Вземам ги. 
Колко още ще трябва да стоя тук?
– Всеки път ми го задаваш този въпрос. Знаеш, че няма да излезеш скоро.
– Не съм я убил…
– Да не започваме този разговор отново. Нека сега да ми разкажеш за чувствата си? Добре?
– Може ли една цигара?
– Да, разбира се, след като си тръгна. Режима е такъв.
– МАЙНАТА МУ НА РЕЖИМА БЕ!
– Хайде да се успокоим, заповядай. Вземи я. 
– А огънче?
– Казах ти, след като си тръгна ще я изпушиш.
– Боли ме душата. Вечерно време не спя много. Стоя си на леглото, но блуждая. Тъжен съм. Често си мисля.. 
– За какво си мислиш?
– Ами там, някъде дали всъщност няма по-хубаво място, де да знам.
– За самоубийство ли мислиш?
– Когато тялото ни се разболее пием хапчета и оздравяваме. А когато душата ни е болна, к‘во правим докторе? Има ли измислени хапчета за нея, а докторе? Докторче? К‘во пийм?
– (Сирена) – СВИЖДАНЕТО ПРИКЛЮЧИ –
– Утре по същото време, ще се видим. Искам да помисля как ще продължим лечението ти?
– Що? Искаш да изгния на това забравено от Бог място здрав? О, колко мило..
– ОХРАНА! Знаеш правилата!!! Не ставаш от стола докато не свършим.
– ОХРАНА!
– КАК СИ ДОКТОРЕ?? ААА?? ХАРЕСВАМ ЛИ ТИ ТАКА? ВИЖ КОЛКО СЪМ ЖИВА??
– ОХРАНА, не се приближавай! Стой зад жълтата линия!
– ХВАНЕТЕ ГО!! ДРЪЖТЕ МУ РЪЦЕТЕ!!
– АААААХАХААААААААХААХАХАХАХААААААА А И ДОКТОРЕ, ОЩЕ НЕЩО ЗА КОЕТО НЕ СЪМ ТИ СПОМЕНАВАЛА!!
– ДРЪЖТЕ МУ РЪЦЕТЕ ЗДРАВО!!!
– АМА ЗА НЕГО, ДОВЕЧЕРА У ВАС!

– Колега, чух какво се е случило днес. От колко време този пациент е така агресивен?
– Близо три месеца. Не знам, имам чувството, че с всеки изминал ден става по-зле.
– Хммнда, дочух и още нещо, което ме смути. Защо пациента, в една от заканите си към вас е говорил за себе си в женски род? Мислех, че сме се справили с това.
– Вижте доктор Морисън, шизофренията е сложно заболяване, което трудно се лекува. Пациента беше изхвърлял хапчета си в продължение на 6 месеца, сега развива нещо ново.
– Но как? Нали всичко е под контрол? Искате да ми кажете, че някой не си е свършил работата ли?
– Хората, които трябваше да бъдат наказани, бяха дисциплинарно уволнени и ..
– ИИИиии и ии и? При точно още една издънка, вие ще бъдете уволнения. Знаете за този пациент как стоят нещата. Трябва да ви е ясно и към коя програма се води, нали??
– Да.
– Тогава си свършете работата до край и качествено за да не изхвърчите вие!