Когато четеш, успяваш ли да прочетеш душата?
Когато слушаш, успяваш ли да чуеш емоциите?
Колко фини трябва да бъдем, за да уловим другия или просто прескачаме по каналите, сменяме станциите, прехвърляме страници и си лягаме "умни".
Стоях на терасата вече час и си представях как би изглеждала моята мисъл, нещо като дисекция на уж живо съзнание.
Мисълта се заражда в ума, като малко зрънце, посято от мен. Кълн. Съзнателно или не, щом там го има, зависи от съзнанието ми дали го полива. Тя е жадна почва, зараза. Веднъж избои ли, пленява те страстно, а в материя стане ли, тя ще плува безстрашно.
- Какво си ти? - запитах отново. Сега осъзнавах, че от песъчинка, заражда се буря. Възможно ли е от електрически импулс в главата, да се разруши даже и Земята?

Eye See Chaos