Изпаднах в една такава, никаква празнота, зажадняла самота. Озверяла от бушуващите малки капчици отрова изпълнили съществото ми. Случвало ли ти се е да пазиш убийствени спомени. Спомени, от които тялото ти настръхва, а сърцето ти бие усилено до краят им и спира. Сякаш всеки път умира и се синхронизира с реалността. Един такъв, много стар спомен ме трови от години. Просто очаквам, някой ден как сърцето ми ще спре и няма да се върне.

Eye See Chaos