Category: Библиотека извън тялотосънуване

Осъзнат сън
Терминът осъзнат сън се отнася за състояние при което сънувате осъзнато или казано с други думи, наясно сте, че сънувате. Този термин е въведен от холандския психиатър Фредерик ван Еден през 1913г. Разликата между осъзнатите и обикновените сънища е очевидна и вие ще я усетите веднага след като имате осъзнат сън. Усещането е като да се събудите в собствения си сън. Това е като да имате ясната мисъл, че в момента сънувате. Това усещане за осъзнат сън се появява, когато нещо странно се случи по време на съня ви и вие разбирате, че в момента сънувате. Повечето хора, които помнят сънища си изпитват подобно преживяване. Обикновено те се събуждат веднага след като осъзнаят, че сънуват, но понякога е възможно и да продължат съня си, въпреки, че са с ясното съзнание, че сънуват.

Фалшиви събуждания
Объркващи и различни форми на осъзнатите сънища са фалшивите събуждания. Това е когато сънувате, че се събуждате, но в действителност все още спите. Ван Еден ги нарича „неправилно събуждане” и ги описва, като „демонична, тайнствена, светла и силна дяволска светлина”. Положителното на фалшивите събуждания е, че те могат да се използват за предизвикване на опитност извън тялото. Оливър Фокс препоръчва използването на фалшиви събуждания, като метод за постигане на опитност извън тялото. За много хора опитността извън тялото и осъзнатите сънища са практически неразличими. Ако сънувате, че напускате тялото си изживяването е почти същото.
Проучванията на Леберг за физиологията на започването на осъзнатия сън, разкрива, че то стартира по два начина. По-разпространения вид е започване на осъзнат сън по време на сън dream-initiated lucid dream (DILD). При него човек изпитва осъзнат сън, като е напълно въвлечен в съня си. DILD се появява точно по средата на интензивното сънуване, когато очите под клепачите се движат много бързо Rapid eye movement (REM). Около 80% от всички осъзнати сънища са DILD. При останалите 20% осъзнатия сън настъпва след като хората се събудят от сън и след това отново заспят. При тях в един момент хората са наясно, че са будни и са в леглото си, докато в следващия момент вече сънуват отново и вече не възприемат стаята в която се намират. Този вид осъзнати сънища се наричат започване на осъзнати сънища със събуждане wake initiated lucid dreams (WILD).
За много хора осъзнатите сънища са забавни и те искат да се научат как да предизвикват повече осъзнати сънища. От проведените експерименти се констатира, че хората преживели силна физическа или емоционална дейност през деня са по-склонни да изпитат осъзнат сън вечерта. Ако се събудите вечерта и извършвате някаква дейност преди да заспите, отново ще насърчите осъзнатите сънища. Разработени са много методи за предизвикване на осъзнати сънища, като те се разделят на три категории.
Една от най-известните техники за предизвикване на осъзнати сънища e мнемоничното предизвикване на Лаберг (Mnemonic Induction of Lucid Dreaming). Тази техника се практикува при събуждане от сън в ранните сутрешни часове. Трябва да се събудите напълно и да започнете някаква дейност, като ходене или четене и след това легнете и заспите отново. След това трябва да си представите, че спите и сънувате и си напомняте това като си казвате: „Следващият път, когато имам такъв сън, искам да помня, че сънувам.”
Вторият подход включва постоянното напомняне да останете осъзнат през целия ден, а не през нощта. Това се основава на идеята, че ние прекарваме повечето от времето си в едно будно замаяно състояние. Ако можем да бъдем по осъзнати в будния си живот, може би бихме били по-осъзнати и по време на сънуването. Немският психолог Пол Толей предлага да се запитваме многократно всеки ден: „Сънувам ли или не?” Това упражнение може да звучи лесно, но не е така. Нужна е много решителност и постоянство. За тези, които забравят френският изследовател Клерк предлага да напишат една голяма буква „С” на ръката си, която да им напомня за съзнанието. Този метод е подобен на старата техника за повишаване на осведомеността, чрез медитация и внимание.
Третият и последен подход изисква различни приспособления. Идеята е да се използва някакъв външен сигнал, който да напомня на хората, докато са във фаза на съня REM, че сънуват. Едно от възможните решения е пръскане на вода, върху лицето и ръцете на спящия, но това решение е много ненадеждно. Изследователя Хеарн изобретява машина която да следи сърдечната честота и да пуска лек електрошок върху китките на спящия, когато той навлиза в най-активната фаза на съня REM.
Междувременно в Калифорния Лаберг отхвърля записаните на касета гласове и вибрациите и вместо това използва мигащи светлини. Оригиналната версия на устройството предизвикващо осъзнат сън, което той разработва е използвало компютър, който следи движенията на очите по време на REM съня и включва мигащите светлини, когато REM e достигнал определено ниво. Включени са и чифт очила, които се слагат вечерта и започват да мигат, когато спим или сънуваме. Човек сам може да контролира нивото на движение на очите си, при което светлините започват да мигат. Най-новата версия на това устройство има и чип вграден в очилата, който не само контролира светлината, но и съхранява данни за движението на очите през нощта и информация за това кога и за колко време светлината да мига, което прави възможна по-фината настройка.
Има два приципа за асоцииране на осъзнатите сънища с опитността извън тялото. Първо последните изследвания показват, че едни и същи хора са склонни да имат осъзнати сънища и опитност извън тялото. На второ място, както Грийн посочва е трудно да се направи ясно разграничение между ОИТ и осъзнат сън. Също така за разлика от обикновеният сън тук човек може да коментира и дори да контролира преживяването си. Грийн асоциира всички подобни преживявания, като „metachoric experiences”.
Има една важна разлика между осъзнатите сънища и другите видове преживявания. По време на осъзнат сън човек има ясен поглед върху състоянието в което се намира (в действителност този факт определя състоянието). При фалшивото пробуждане няма такъв ясен поглед. При ОИТ хората смятат, че наистина са напуснали телата си. Хората изпитали преживявания близки до смъртта усещат, че навлизат в тунел, който възприемат като вход на свят, който се намира отвъд смъртта. Само при осъзнатият сън човек реално знае и чувства, че сънува.

Както и при проучванията направени за ОИТ, така и проучванията за осъзнатите сънища ни дават информация за това колко често могат да се изпитват осъзнати сънища и кой може да ги изпита. Блекмор смята, че около 50% от хората са имали поне 1 осъзнат сън в живота си. Грийн установява, че 73% от студентите са изпитвали осъзнат сън. Палмър установява, че 56% от обикновените граждани и 71% от студентите редовно изпитват осъзнати сънища. Блекмор установява, че 79% от студентите, които е интервюирала са имали осъзнат сън. Всички тези изследвания ясно показват, че осъзнатият сън е едно много по-често срещано явление, отколкото ОИТ.

2. Явления свързани с осъзнатия сън
Бързо движение на очите – Rapid eye movement (REM) Когато човек сънува очите му вибрират много бързо. Научните изследвания са установили, че тези движения на очите могат да съответстват посоката в ко…

3. Физиология на нормалния и осъзнатия сън
Електрическата активност на мозъка се наблюдава и се класифицира с ЕЕГ (електроенцефалограф). Сигналите се събират от електроди, след това се филтрират и усилват, за да могат да се възпроизведат от за…

4. Връзка между осъзнатия сън и ОИТ
Леберг организира проучване, което се състои в анализ на данните от 107 осъзнати сънища, изпитани от 14 различни човека. Физиологичната информация, която е събрана включва мозъчни вълни, очни движения…
Явления свързани с осъзнатия сън
Бързо движение на очите – Rapid eye movement (REM)
Когато човек сънува очите му вибрират много бързо. Научните изследвания са установили, че тези движения на очите могат да съответстват посоката в която сънуващият „гледа”, в съня си. Това позволява на хора в богат опит в осъзнатото сънуване да комуникират с изследователите, докато сънуват с помощта на сигнали, породени от движението на очите им.
Фалшиво събуждане – False awakening
Фалшивото събуждане е когато сънувате, че сте се събудили. Стаята в която спящия преживява фалшиво събуждане много прилича на стаята в която той е заспал. Ако човека е осъзнат той ще смята, че вече не сънува и ще започне да изпълнява сутришните си рутинни действия. Сънуващият остава заблуден, че е буден, докато не осъзнае, че не е буден или докато не се събуди.

Сънна парализа – Sleep paralysis
По време на REM фазата на съня тялото се парализира, като защитен механизъм, който да предпази физическото тяло на спящия от движенията, които той прави в съня си. Този механизъм обаче може да се задейства преди, по време или след съня, когато мозъкът се събужда. Това може да доведе до състояние, в което събуждащия се човек се чувства парализиран. Ефекта от сънната парализа включва тежест или невъзможност за движение на мускулите, бързи или пулсиращи звуци и кратки hypnogogic или hypnopompic изображения. Изживяването на сънна парализа е необходимо условие за изживяването на т.н. WILD – осъзнат сън породен от събуждане, при което сънуващият отделя своето тяло свързано със съня от парализираното физическо тяло.

Опитност извън тялото – Out-of-body experience
Опитност извън тялото (ОИТ) е преживяване, което обикновено е свързано с усещането за отделянето от тялото, а в някои случаи физическото тяло се наблюдава и възприема от гледна точка, която се намира извън него – аутоскопия (autoscopy). Един на всеки 10 души твърди, че е преживял опитност извън тялото, поне веднъж през живота си. Учените все още изучават това явление. Някои невролози предполагат, че подобни преживявания са генерирани от един и същ мозъчен механизъм , който предизвиква и осъзнатите сънища. Въпреки някои прилики в тяхната феноменология и индукционни методи, проучванията направени с Електроенцефалогамата (ЕЕГ) не показват еквивалентност между опитността извън тялото и осъзнатите сънища. Осъзнаването е силно свързано с първия етап от REM съня, но опитността извън тялото е далеч по-малко последователна. Следите от Електроенцефалогамата (ЕЕГ) могат да приличат на тези от етап 3 на съня, пробуждането и други некатегоризирани състояния. Въпреки това се възприема, че опитността извън тялото е вид осъзнат сън , който се провежда в среда измислена от съня, която много наподобява реалната среда на сънуващия. Това заключение не може да покрие идеята, че някаква съзнателна форма на сънуващия напуска тялото и възприема нейната външна среда, докато човек все още спи.

Физиология на нормалния и осъзнатия сън
Електрическата активност на мозъка се наблюдава и се класифицира с ЕЕГ (електроенцефалограф). Сигналите се събират от електроди, след това се филтрират и усилват, за да могат да се възпроизведат от записващото устройство. Мозъчната активност и основните състояния на съзнанието вибрират с определени честоти, отбелязвани в Херцове или вибрации в секунда и са както следва:

Делта 0,2 до 3,5 Hz (дълбок сън, транс)
Тета 3,5 до 7,5 Hz (лек сън, памет)
Алфа 7,5 до 13 Hz (спокойствие, повишено съзнание, медитация)
Бета 13 до 28 Hz (напрежение, „нормално” съзнание)
В състояние на сънливост, точно преди да се заспи електроенцефалографа отчита много алфа вълни, докато мускулите започват да се отпускат. Постепенно това състояние се превръща в Етап 1 на съня. Следвата още три етапа, всеки има различен модел и отговаря на дълбоко състояние на релаксация. На 4-я етап спящия е много спокоен, дишането му е забавено, а съпротивлението на кожата високо. На този етап спящия е много трудно да бъде събуден. Ако все пак се събуди може да сподели, че е мислил за нещо или ще описва неясни образи, но рядко ще разказва за неща, характерни за типичния сън.
Но това не е всичко, в процеса на заспиване се увеличава забравата. При нормалният нощен сън промяната се извършва 1 или 2 часа след началото на съня. Въпреки, че мускулите са отпуснати, спящия може да се движи, а резултатите от ЕЕГ показват, че той се разбужда и се връща към нещо подобно на Етап1 от съня си. Въпреки това в това състояние човек е трудно да се събуди и се смята за дълбоко заспал. Най-отличителната черта на съня са бързите движения на очите (rapid eye movements REM). Когато човек достигне до това състояние се казва, че той изпитва т.н. REM сън. В по-ранните етапи на съня очите могат да се въртят бавно. В етапа на REM съня обаче де се движат много бързо, като че спящия следи нещо с поглед под клепачите си. Ако спящия се събуди точно в този момент, той обикновено съобщава, че в този момент е сънувал.
При осъзнатите сънища оставаме в съзнание по време на сън, нещо което бе отричано от много психолози, повече от 50 години. Традиционните изследвания на сънищата твърдят, че осъзнатите сънища не би могло да бъдат истински мечти. Според тях ако „осъзнатия сън” настъпва по време на кратки моменти на будност или в прехода между събуждането и заспиването, а не по време на дълбокия сън, когато очите започват да се движат много бързо и човек обикновено сънува. С други думи според тях състоянието „осъзнат сън” изобщо не е сън.
Това твърдение хвърля ръкавицата към всички хора изпитващи осъзнати сънища, които искат да докажат, че са били съзнателно будни по време на съня си. Проблема е, че когато сте дълбоко заспал и сънувате не можете да извикате: „Хей! Чуйте ме. Точно сега сънувам!” По време на бързия сън мускулите на тялото (с изключение на очните и мускулите отговорни за кръвообращението и дишането) са в абсолютен покой и са изключени от нервния център в долната част на мозъка. Този факт ни пречи да извършваме физически действия по време на сън. Понякога тази сънна парализа остава активна, докато човек е напълно буден и е наясно с това.
Първият учен, който доказва, че не всички мускули са парализирани по време на сън е бил Кийт Хеърн от университета в Хъл. Той установил движението на очите и предположил, че може би по време на осъзнатите сънища, очите се движат по определен начин. За пръв път това било доказано в лабораторията на Хеърн, а обект на изследването бил Алън Лорзли, който изпитва осъзнати сънища. По време на един от своите осъзнати сънища Лорзли съзнателно движи очите си наляво и надясно 8 пъти по време на съня си. Използвайки полиграф Хеърн наблюдава движението на очите и търси някакви специални знаци. Отговорът на търсенето му бил недвусмислен. Осъзнатият сън се появил по време на т.н. REM сън. Казано с други думи това доказало, че осъзнатият сън е истински сън.
Обикновено осъзнатият сън трае между 2 и 5 минути и се проявява около 6:30 сутринта. Нощите в които се проявяват осъзнатите сънища не показват различен модел на съня от другите нощи. Те обаче често са предшествани от дни в които натовареността е била над средната.
Понякога се казва, че откритията в науката се случват тогава, когато времето е подходящо. По време на експеримента на Хеърн, Стивън Леберг от Станфордския университет в Калифорния се опитва да направи същия експеримент. Той също стига до същите резултати и заключения, но идеите му срещнали много силна съпротива. През 1980 г. първият доклад за откритието му бил отхвърлен. Едва по-късно е станало ясно, колко важно е било това откритие.
Някои изводи могат да се направят от тази информация. По време на осъзнати сънища и опитност извън тялото хората изглежда имат будно съзнание или нещо близко до него. Преживяващият вижда всичко ясно, но това което вижда не е съвсем точно като физическото и изглежда по скоро като един измислен или въображаем свят. Съществува обаче ясна разлика между осъзнатите сънища и опитността извън тялото. Осъзнатия сън започва след като човек е заспал и светът на сънищата по-малко реален и има по-малко контрол и свобода на движението. Опитността извън тялото често започва от напълно будно състояние и човека преживяващ това никога не си мисли, че сънува. Най-осъзнатите сънища включват само човека, който ги изпитва, но има документирани случаи и на „срещи” по време на осъзнати сънища. Важният въпрос е дали преживяващия опитност извън тялото наблюдава един и същ свят, като човека който изпитва осъзнати сънища. Дали двете преживявания не са отделните аспекти на едно и също явление?
Според Стивън Леберг изглежда, че може някои от случаите на опитност извън тялото произтичат от същите условия, като сънна парализа и тези две понятия могат действително да се разглеждат, като два аспекта на едно и също явление. Според него доказателствата от проучването подкрепят тази теория. Съществуват множество доказателства, че хората, които изпитват опитност извън тялото, често изпитват и осъзнати сънища, да сънуват, че летят или падат и способността да контролират сънищата си. Поради силната връзка между осъзнатите сънища и опитността извън тялото, някои изследователи предполагат, че опитността извън тялото е вид осъзнат сън.
Един от основните проблеми на това предположение е, че опитност извън тялото може да се случи на хора, които никога не са изпитвали осъзнат сън. Освен това хората изпитали опитност извън тялото са убедени, че това е истинско събитие, което се случва във физическия свят, а не е сън. От друга страна по време на осъзнат сън, преживяващият е убеден, че сънува. Има едно изключение, което свързва двете преживявания. Това е когато чувстваме, че напускаме тялото си и в същото време осъзнаваме, че в момента сънуваме.

Връзка между осъзнатия сън и ОИТ
Леберг организира проучване, което се състои в анализ на данните от 107 осъзнати сънища, изпитани от 14 различни човека. Физиологичната информация, която е събрана включва мозъчни вълни, очни движения и дейността на мускулите на брадичката. При всички разгледани случаи хората започвали своите осъзнати сънища, след специфично движение на очите. Това означава, че всички осъзнати сънища се случват по време на т.н. REM сън. Те се класифицират на DILD и WILD въз основа на това колко дълго човек е бил в състояние на REM сън без да се събуди преди да стане осъзнат сън. DILD е когато сънувате, че участвате в съня си, а WILD влизане в съня директно от събуждането, като се запазва осъзнатостта.
Наред с физиологичния анализ осъзнатите сънища са били изследвани и за наличието на различни събития, които са типични за опитност извън тялото, като чувства за изкривявания на тялото (включително парализа и вибрации), плуване или летене, докато сте наясно, че сте в леглото и спите или лежите и чувство за напускане на тялото.
При 10 от изследваните 107 случая е констатирано наличието на опитност извън тялото, защото хората са съобщили, че са усетили чувството, че напускат тялото си по време на сън. При 20 от случаите е констатирано WILD, а при останалите 87 случая DILD. Пет от констатираните 10 случая на ОИТ са били WILD, което прави 28% от всички WILD, а останалите 5 са били DILD, което прави 6% от всички случаи на DILD. От това следва извода, че е 4 пъти по-вероятно да преживеете ОИТ по време на WILD, отколкото DILD. Другите 3 събития свързани с ОИТ – парализа и вибрации на тялото, усещане за плуване или летене и чувството за напускане на тялото, също се наблюдават по често при WILD осъзнати сънища, отколкото при DILD. Почти една трета от 20-те WILD са включвали изкривяване или парализа на тялото, над половината са преживели и усещане за плуване или летене, докато се намират в леглото. При случаите на DILD осъзнати сънища, едва една пета са изпитали вибрации или парализа на тялото и около една трета са усетили, че плуват или летят, докато осъзнават, че се намират в леглото си.
Докладите от петте случая на DILD, които са класифицирани, като ОИТ много наподобяват останалите 5 случая на ОИТ, след преживян WILD осъзнат сън. И в двата случая сънуващите чувстват, че лежат в леглото и изпитват странни усещания, включително парализа и усещане за напускане на тялото. Въпреки, че тези осъзнати сънища звучат като WILD, те са квалифицирани, като DILD, защото физиологичните записи не са показали събуждания, предхождащи осъзнаването. Въпреки това е възможно тези хора за момент да осъзнаят състоянието в което се намират, а оттам и да бъдат „будни”, като в същото време честотата на мозъчните им вълни продължава да е в границите, характерни за REM съня.
Лабораторните изследвания показват, че когато има случаи на ОИТ по време на осъзнати сънища, те се случват, когато човек отново влезе в състояние на REM сън, веднага след събуждане или веднага след като осъзнае, че се намира в леглото. Може ли тази връзка между ОИТ и осъзнати сънища да се прилага и в „реалния свят”?
За да докаже това Лаберг провежда проучване свързано с ОИТ и други преживявания, свързани със съня. Различията между това проучване и предишното е че освен да пита хората, дали са имали ОИТ, той им задава и въпроси за определени проявления, характерни за WILD, а именно дали са преживели осъзнат сън, завръщали ли са се отново към сънното състояние, веднага след като са се събудили и дали са изпитали сънна парализа.

Общо 572 са попълнили въпросника му. Около една трета от анкетираните съобщават, че са изпитали поне веднъж ОИТ. Малко над 80% са изпитали осъзнат сън. Около 37% от анкетираните съобщават, че са изпитали сънна парализа, а 85% са били в състояние да се върнат към съня си веднага след като са се събудили. Хората, които съобщават за повече преживявания свързани със съня, съобщават и за повече преживявания, свързани с ОИТ. Така например от 452 души, които твърдят, че са имали осъзнати сънища 39% от тях имали и ОИТ. Само 15% от групата на хората, които не са имали осъзнат сън, съобщават, че са имали ОИТ. Най-голямата група от анкетираните преживели ОИТ е тази на хората изживели осъзнат сън, завръщане към съня веднага след като са се събудили и сънна парализа. Около 51% от тази група са споделили, че са изпитали и ОИТ.
В това проучване хората склонни към връщане към сън веднага след събуждане, съобщават и за чести случаи на осъзнати сънища. Съобразно тези данни Леберг смята, че честотата на завръщане към сън веднага след събуждането е свързана с честотата на възникване на ОИТ. Оттук следва и логичното заключение, че WILD е свързано с ОИТ. От друга страна той подчертава, че доказателството, че някои или дори повечето ОИТ са сънища не е достатъчно да се направи извода, че ОИТ не е възможно. От друга страна той съветва хората изпитващи ОИТ да проверят дали техният ОИТ свят ще мине през теста на реалността. Стаята в която се намирате в това състояние, дали е стаята в която спите? Ако сте напуснали тялото си къде е то? Променят ли се нещата, когато не ги наблюдавате и когато ги наблюдавате? Можете ли да прочетете нещо два пъти последователно и то да остане непроменено? Леберг още добавя: „Ако някои от вашите въпроси и изследвания ви оставят съмнение, че се намирате във физическия свят, не е ли логично да предположите, че сънувате?”