Борбата за власт, динамиката на отношенията господство -подчинение, безусловно се отнасят към сферата на обществено психологическите явления, тъй като тази борба винаги се съпровожда от разнообразни психологически взаимодействия между хората.

Ефективността на психологическото въздействие върху хората зависи от редица фактори, които могат да бъдат разделени на:

а) фактори за възприемане на психологическото въздействие;

б) фактори за усвояване съдържанието на психологическото въз-
действие.

Фактори за повишаване ефективността на възприемането на психологическото въздействие.

Действеността на психологическите операции в значителна степен зависи от това как се осъществяват възприемането, обработката, осмислянето и усвояването на информацията от обекта на психологическо въздействие.

Възприемането на околния свят (в това число и социалното възприятие) е прието да се смята за един от ключовите психически процеси, от които зависи ефективността на психологическото въздействие. Под възприятие (перцепиия) на околния свят се разбира цялостното отражение на предметите, ситуациите и събитията, възникващи при непосредственото въздействие на дразнители върху човешките сетива. Възприятието представлява комплексен процес, включващ:

а) отражение на стимула и ситуацията; б) тяхното регистриране; в)интерпретация на възприетото; г) ответна реакция на възприетото.

Всеки акт на възприемане на външна информация се осъществява във формата на конкретни образи, които в по-голяма или по-малка степен са свързани с другите психически познавателни процеси – мисленето, паметта, вниманието – и се направляват от мотивацията, имат определена емоционална окраска.

При организиране подаването на информация, винаги трябва да се отчита емоционалната настройка на обекта и способността на съобщаваната информация да предизвиква именно онези преживявания (интерес, любопитство, удивление, отвращение), които изострят нейното възприемане.

Информацията трябва да бъде организирана и подавана по начин, който да способства за снижаване на емоционалното напрежение, възникващо в обекта в процеса на психологическо въздействие. Това формира в него доверие към субекта, проявяващо се по-нататък във формата на готовност за получаване и усвояване на нови подобни съобщения.

Следва да различаваме възприятието, което е адекватно на релността, от илюзорното такова. Една от главните причини за съществуването на неадекватно, илюзорно възприятие е така наречената сензорна депривация, съществува също така и психическа депривация.

Сензорната депривация е продължително, в по-голяма или по-малка степен, лишаване на човека от чувствени впечатления. Синдромът на сензорната депривация се проявява по следния начин:

възниква силна потребност от получаването на чувствени впечатления;
нараства внушаемостта;
отслабва способността за концентриране на вниманието;
нарушава се нормалния ход на мисли;
-често възниква депресия, появяват се халюцинации.
Установено е, че подобни изменения на психиката се появяват при продължителна социална изолация, в това число и в условията на ежедневно съществувание и монотонна дейност без положителни емоции. Така например синдромът на сензорна депривация в една или друга степен възниква у военнослужещи, оказали се в обкръжение; у бойци от групите със специално предназначение, намиращи се дълго време в тила на врага; сред войниците и офицерите, намиращи се в условията на монотонно съществуване (например в тилов лагер, по време на продължителен поход); сред групи от населението, живеещи безпереспективно и бедно и т. н.

С други думи частичната сензорна депривация е характерна на първо място за военнослужещите от онези подразделения, чиято дейност е свързана с частична или пълна изолация от основната войскова група. Трябва да се отбележи, че често самите управляващи на подобни контингенти е заинтересувано да ограничава външната информация. Всичко това може трябва да се използва за целите на психологическото въздействие.

Опирайки се върху закономерностите при възприемането на психологическото въздействие, специалистите формулират редица препоръки, които позволяват да се повиши ефективността му:

Психологическото въздействие трябва да се организира в съответствие със закономерностите на възприятието и логически да бъде добре обмислено. Тогава то като че ли направлява мисълта на обекта на психологическо въздействие, способства за формирането на необходимите нагласи и стереотипи.
Целесъобразно е психологическото въздействие да бъде строено във формата на верига: стимули и асоциации, тези и аргументи, причини и следствия. При това в съдържанието му следва да се върви от старо към ново, от известно към неизвестно.
Трябва да се има предвид кои конкретни елементи на психологическото въздействие в по-голяма степен привличат внимание. Например абстрактните разсъждения трябва да се редуват с конкретни факти, примери, илюстрации.
Колкото по-ярко, по-разнообразно и по-убедително е психологическото въздействие толкова по лесно може да се задържи вниманието на обекта и толкова по ефективно може да се влияе върху него.
Трябва да се вземат мерки за отстраняването на всички възможни източници, отвличащи вниманието на обекта.
Наред с възприятието на предметите от околния свят съществува и социално възприятие (социална перцепция), включваща два относително самостоятелни типа процеси: междуличностно и междугрупово възприятие.

Междуличностно възприятие е възприемане, разбиране и оценка на един човек от друг човек. Специфична за него е високата степен на пристрастност, която се проявява в сливането на познавателни и емоционални компоненти, в ярко изразената оценъчна окраска.

С особеностите на междуличностното възприемане са свързани редица психологически ефекти. Сред тях – ефектите на новото, първичното, стереотипното, ореола.

Ефектът на новото при възприемането на хората се изразява в това, че по отношение на познат човек най-значима се оказва последната, т. е.

най-новата информация за него. А по отношение на непознат човек по-значима е първоначалната информация.

Ефектът на първичното се състои в това, че вероятността от при-помняне на няколко от първоначалните елементи на еднороден по съдържание материал е по-голяма, отколкото припомнянето на средните (при това колкото по-обемен е предоставеният материал и колкото по-бързо е темпото на предоставяне, толкова по-малко количество от първоначалните елементи се запомня).

Ефектът на стереотипното се изразява в опростената и схематична, но устойчива представа за нещо (или за някого). Стереотипите се формират стихийно в условията на дефицит на информация или вследствие неспособността на индивида адекватно да я интерпретира. Стереотипът никога не е реален, той винаги съдържа тенденциозни, предварително зададени характеристики на явлението, затова и винаги е неадекватен на това явление. Стереотипът обобщава явленията на принципа на външната прилика или случайните съвпадения, без да анализира тяхната дълбинна същност.

Ефектът на ореола представлява разпространяване на първичната обща оценка за човека (хората) върху възприемането на неговите (техните) постъпки и личностни качества. Например, ако първото впечатление за човека (хората) като цяло е благоприятно, то впоследствие започват да оценяват положително и цялото му (им) поведение, черти, постъпки. В тях се отделят и преувеличават само положителните моменти, а отрицателните някак си или се подценяват, или въобще не се забелязват. Ако пък общото първо впечатление за някакъв човек (хора) се е оказало отрицателно, то по-нататък дори положителните му (им) качества и постъпки или не се забелязват или се подценяват на фона на хипертрофираното внимание към недостатъците.

Междугрупово възприятие – това са процесите на социална перцепция, в които и като субект, и като обект на възприятие се явяват социални групи или общности. Спецификата на междугруповото възприятие се заключава в следното:

обединяване на индивидуалните представи в едно цяло, което е качествено различно от съставящите го елементи;
веднъж формирано, впоследствие то става слабоподвижно и почти не се променя под външно влияние;
диапазонът на вариантите за възприятие и оценка на друга група е ограничен, опростен и схематичен.
Междугруповото възприятие се характеризира със стереотипност, смесване на познавателни и емоционални компоненти, афективна окраска, рязко изразена оценъчна насоченост. Именно заради това то се отличава с пристрастност, а самите междугрупови представи винаги съдържат погрешни представи (изкривявания) от гледна точка на тяхната истинност. Такава е психологическата подкладка на ефекта на междугруповата дискриминация.

Между груповата дискриминация представлява установяване на различията между собствената и друга група. В определени условия междугруповите различия могат изкуствено да се подчертават и преувеличават. Междугруповата дискриминация, в чиято основа лежат познавателните механизми за установяване на тъждества и различия, е както психологическо, така и социално явление.

Резултатите от междугруповата дискриминация се проявяват под формата на две тенденции:

Установяване на позитивно оценявани различия в полза на собствената група (ефект на вътрешногруповото фаворизиране). Психолозите отдавна се интересуват от един широко разпространен феномен: приоритета на собственото групово членство пред съвпадението на възгледи с представители на чужда група. С други думи в ситуация на избор индивидът по-скоро би предпочел дори такива членове от „своята“ група, с които не е съгласен, пред онези членове на „чуждата“ група, с които външно го
обединява някакво сходство в гледните точки.
Установяване на позитивно оценявани различия в полза на друга група. В крайните си форми тази тенденция води до отслабване на вътрешногруповите връзки, девалвация на вътрешногруповите ценности, дестабилизация и дезинтеграция на групата като такава. Към това като правило е ориентирано психологическото въздействие.
Психологически предпоставки за усвояване съдържанието на психологическото въздействие.

Голяма роля в повишаване ефективността на процеса на психологическо въздействие играе съобразяването с особеностите на познавателните процеси: памет, мислене и въображение.

Под „памет“ психолозите разбират процесите на организация и съхраняване на минал опит, правещи възможно повторното му използване в дейността, в това число и в интерес на психологическата война.

Различават се следните видове памет: моторна, емоционална, образна, словесно-логическа. Всички те са свързани с процесите на запомняне, които освен това съдържат елементи на мислене (в сложно и противоречиво единство с речта),внимание, проява на интереси и потребности, емоции и чувства.

Запомнянето е обобщено название на процеси, осигуряващи задържането на материала в паметта. Успешността на запомняне се определя най-напред от възможността за включване на нов материал в системата от осмислени връзки. Важна роля сред неговите механизми играе повтарянето. Но може да се мине и без повтаряне, ако човек трябва да запомни материал с жизнено важно значение или сведения, носещи голяма смислова натовареност.

„Мисленето“ е процес на познавателна дейност на човека, характеризиращ се с обобщено отражение на действителността в такива обективни нейни свойства, връзки и отношения, които са недостъпни за непосредственото чувствено възприятие.

Психолозите разглеждат мисленето преди всичко като дейност, насочена към решаването на определена задача (проблем). Именно проблемната ситуация обикновено се явява начален момент на мислителния процес, т.е. такава ситуация, за която няма готово решение. Човек започва да мисли тогава, когато у него възникне потребност да разбере нещо. Начален момент на мисленето обикновено е някакъв проблем или въпрос, удивление или недоумение, осъзнаване на някакво противоречие, несъответствие, нелепост.

Мисленето представлява такава форма на ориентиране, към която индивидът прибягва тогава, когато другите форми са недостатъчни. Съответстват му въпроси от типа на „какво е това?“, „това откъде се появи?“ и др. Първите ориентировъчни стъпки изясняват изходната ситуация, връзките между това, което е известно в ситуацията и онова, което трябва да се установи. В процеса на ориентиране се осъществява подборът на средства и форми, които да послужат за по-нататъшната мислителна дейност. Информацията се сортира с помощта на емоциите върху основата на външни впечатления, изразени във формата на понятия, образи, знакови системи, символи. При това абстрактното мислене е съпроводено с по-голям разход на психическа енергия отколкото образното.

И понятието, и образът дават обобщени знания за действителността, които се обозначават с думи. В реалния процес на мислене присъстват едновременно както понятийната, така и образната логика, представляващи единната логика на мислителния процес.

Използването на понятия, логически конструкции е характерно за словесно-логическото мислене. Този вид мислителна дейност функционира на базата на лингвистични средства. Фактически той се използва от човека в сферите на неговата индивидуална компетентност. В останалите случаи преобладава нагледно-образното мислене (въображение) върху основата на образи и най-прости езикови средства, позволяващи най-пълно да бъде пресъздадено цялото многообразие от различни фактически характеристики на предмета на познание.

От своя страна словесно-логическото мислене в значителна степен е обусловено от структурите на езика. Лингвистичните навици и норми под съзнателно определят образната система, присъща на носителите на един или друг език. на дадена етническа общност. В частност, съществува традиционно съзнание на етноса. То представлява отражение на най-общите представи за околния свят и социалната действителност, за своята роля във взаимоотношенията с други народи в масовото съзнание на конкретна нация.

Колкото по-далеч един от друг стоят езиците на различни етноси, толкова по-големи са различията в образните им системи. Това е така, защото граматичният строй на езика налага определен начин на възприемане и описание на явленията от околната действителност, на умо-заключенията и съжденията за тях. Този научно установен факт задължително трябва да се има предвид при организирането и осъществяването на целенасочено психологическо въздействие.

Съществуват закономерности при осмислянето и усвояването на съдържанието на психологическото въздействие.

Така например по-бързо се осмисля и усвоява:

материалът, който се среща по-често;
който е свързан с ежедневната практическа дейност:
който е емоционално изживян;
който съответства на народопсихологията.
Англичаните и американците например осмислят по-добре логически просто построените разсъждения, французите предпочитат оригиналните идеи, емоционално украсените съобщения. Китайците обичат образните изрази, немците – систематизираните сведения, поднесени традиционно.

Важно е психологическото въздействие да предизвика у противника стремеж да анализира събитията, ставащи по света и у нас, да съпоставя информацията, получена отвън, със сведенията, получени от собственото командване и националните средства за масова информация. Всичко това би го накарало да прави изводи, нужни на субекта на психологическата война.

Поради това процесът на формиране на психологическото въздействие и особено на пропагандното съобщение трябва да съответства на схемата: въпрос, хипотетичен отговор, аргументи, твърдение. В същото време този процес трябва да е съобразен с конкретната специфика на обекта, в частност със социално- и национално-психологическите му особености.

Организирайки психологическото въздействие, трябва да се имат предвид и закономерностите на формиране и проява на нагласата:

1) За да бъде формирана у човека нагласа за определен тип поведение, той трябва да изпитва необходимост от нея. Освен това той трябва да попадне в съответна ситуация.

С появата си нагласата започва да определя особеностите на познанието, оценката и действията на хората. Под нейно влияние те забелязват
и имат предвид само онези предмети и явления, които по някакъв начин са свързани с тази нагласа.
Предметите и явленията, които нямат отношение към нагласата, остават незабелязани или неосмислени. Под влияние на нагласата човекът непроизволно избира от своя
минал опит и поставя в центъра на съзнанието си само онези факти, които
й съответстват. Човек усвоява от спуснатата му информация преди всичко онова, което го интересува, и онова, което не приема. Изхождайки от своята нагласа, той лесно отделя опасните за него явления, виждайки ги в „черна светлина“. В същото време акцентирането на психологическото въздействие върху противника, както и фактът, че му се отделя особено внимание, винаги се оценява отрицателно. Значи задължително трябва да се неутрализират проявите на отрицателни нагласи по отношение на пред лаганата информация и да се създадат условия за нейното усвояване. При организирането на психологическо въздействие трябва да се има предвид, че по-добре и по-бързо се осмисля онова, което се поднася на малки смислово завършени части. За еднократно съобщение са достатъчни само 1-2 логически факта и аргумента, а самият процес на аргументация не трябва да продължава повече от 10 мин.
За постигане по-висока ефективност на психологическото въздействие е необходимо също така да се имат предвид особеностите в „работата“ на емоциите.

а) За изработване на временни, непродължителни нагласи на личността е по-добре да се използва емоционалната форма на обръщение.

б) За изработването на сравнително устойчива ориентация на личността, формиране на фиксирани нагласи, запазващи се по-дълго време, е
по-оправдано да се въздейства върху рационалната сфера на съзнанието.

в) Емоционалната и рационалната форма на психологическо въздействие трябва да се използват комплексно. По-добре е винаги да се започва
емоционално, а следващата част може да бъде рационална. Тогава силата на емоционалното обръщение настройва положително обекта към съобщаваната информация, пробужда в него интерес към разглежданите въпроси. А последващото обръщение към рационалната сфера на съзнанието прави психологическото въздействие по-ефективно и продължително във времето.

Необходимо е обаче да се има предвид и това, че интелектуалната и емоционалната активност могат да си пречат. Например човек в състояние на силна емоционална възбуда изпитва значителни трудности при изпълняването на сериозна умствена работа. И обратно – човекът, полагащ сериозен интелектуален труд е чужд на силни афективно-емоционални преживявания.

Следователно, обръщайки се към емоционално възбудена аудитория, не би било правилно да се разчита на нейните мисловни възможности. Трябва да се знае, че на хората с висок интелектуален потенциал рационално построеното въздействие оказва по-силно влияние, отколкото емоционално украсеното. Затова, когато обект на въздействие е по-високо интелектуален състав, обръщението се опира на цифри и факти. При обръщение към масовата част от населението на емоционално украсена информация. Действенността на психологическото въздействие зависи от това кога се измерва неговият ефект.

Ако това се прави непосредствено след осъществяване на въздействието, ефектът като правило е максимален. По-нататък с течение на времето той намалява. Но все пак рационално построеното въздействие е по-продължително, а емоционалното – по-кратко.

Субектът на психологическо въздействие не трябва рязко да противопоставя своята позиция на позицията на обекта. Ако разминаването между двете не е съществено, действа „законът за асимилативна оценка на близкостоящи позиции“: информация, близка до собствените позиции, се струва на хората още по-близка, сходна с техните възгледи. И обратно -възгледи, съждения, мнения, рязко отличаващи се от позицията на аудиторията, й се струват още по-неприемливи, отколкото в действителност. Хората се „отвръщат“, „затварят се“ за съобщаваната им информация: започва да действа „законът на контрастната оценка“.

Най-накрая, организирайки психологическо въздействие, трябва да се отчита влиянието на междуличностните отношения върху формирането на нагласите.

Тук също се проявяват няколко психологически ефекта:

„Ефект на престижа“ – информация, идваща от източник, който има голям авторитет, характеризира се с голяма сила на въздействие, тъй като хората възприемат тази информация по-безкритично. „Ефект на визитната картичка“. Субектът на психологическо въздействие излага отначало онова, за което предварително знае, че е приемливо за обекта. След като се изясни наличието на „обща гледна точка“. той излага онази мисъл, заради, която е организирал съобщението си. Общността на възгледи (мнения, съждения) между обекта и субекта по редица въпроси като че ли отслабва духа на противоречиие, на критичност от страна на обекта.

„Ефект на нашия човек“ – всяко сходство между субекта и обекта (ако обектът на психологическо въздействие придава на това сходство определено значение) повишава действеността на самото въздействие.
„Ефект на симпатията-антипатията“ – обектът на психологическо въздействие много по-лесно приема възгледи, поднасяни му от симпатичен нему субект и несъзнателно се настройва враждебно към информацията, предлагана от неприятен нему източник.
Известно е правилото, че ако обектът на психологическо въздействие предварително бъде поставен в ситуация, обуславяща формирането на положителна нагласа към източника на информация, ефектът от това въздействие нараства. Ако създадените условия формират у него отрицателна нагласа към източника на информация, то силата на психологическо въздействие отслабва.

Грижейки се за ефективността на психологическото въздействие, трябва да се имат предвид и особеностите на усвояване на съдържанието му от обекта.

Както бе споменато по-горе, човек приема онова съдържание, което отговаря на нагласите му. В този случай може да се говори за избирателност на усвояването. Всеки човек се интересува от оня нов материал, който не противоречи на неговите възгледи, избягвайки при това (и съзнателно и несъзнателно) онази информация, която противоречи на тези възгледи. Нещо повече – при наличието на стабилни нагласи, от една страна, и противоречаща им информация, от друга, е възможно да стане така, че да се засили нагласата за неприемане съдържанието на противниковото психологическо въздействие.

В личен аспект хората използват във войната си за влияние помежду си едно от най-възпяваните от поети, писатели,фолклор и драматурзи човешки чуства ,,любовта’’ и същевременно най-фалшиво-илюзорното.Какво представлява ,,любовта’’ от психиатрична и психологична гледна точка?- Вид ,,обсесийна сугестия’’, можем да я причислим към разтройства на мисленето при човека като ,,фиксация върху свръх-ценнa идея’’, ,,налудност с ясно изразени признаци на абстиненция’’.Каква е най често схемата на възникване?

– Емоционална еуфория + моментна ситуация + самовнушение(чуждо внушение). Много често всичко това усилено от високото ниво на полови хормони и адреаналин.Няма да се впускаме в психоаналитичното тълкование защото то е известно на повечето от вас,ще прибавим и ефектите които го предизвикват а именно: ,,ефекта на сходството’’, ,,ефекта на постоянното присъствие в полезрението’’ , ,,възнаграждаващата теория на привлекателноста’’ , ,,стереотипите от екрана’’, ,,илюзията всичко привлекателно има и вътрешни качества’’ и др.

Така възниква явлението а после продължава във видове едностранен или двустранен паразитизъм в който всяка от страните живее в своята заблуда и фобии, водейки скрита или явна война за доминация над другия, същевременно представящи или не прекрасна картинка пред околния свят.

Всичко това ако не става въпрос за материален стимул, тогава трябва да се обърнем към бихевиористите. Можем да обобщим, на някакво равнище нещата се преплитат, власт произтичаща от ,,любовта’’ в другият случай, пари предизвикващи ,,любовта’’ или накратко когато не става въпрос за пари става въпрос за власт, но парите също са власт, резултатът е един, но предезвикан по два начина в паразитна симбиоза.

,,Поставете един човек в подходяща среда с подходящи стимули,лишения, въздействия и той би се променил радикално от религиозен в атеист, от хетеросексуален в хомосексуален, от комунист в фашист,от мъж шовинист в феминист, от демократ до тоталитарист’’.- Цитирам не дословно бивш директор на ЦРУ.Такова нещо са човешките идеали и ценности.

Програмата ,,МК-УЛТРА’’ проект на ЦРУ за промиване на мозъци част от по голямата следваща програма ,,МАЙНД КОНТРОЛ’’.Ръководителят на психиатричното отделение в болницата ,,Елан мемориал’’ при университета ,,Сент Гил’’ изпитва влиянието на силно деийстващи наркотици и електрошока върху човешкото поведение.

,,МК-УЛТРА’’ е в раздела ,,Субпроект-68’’:електронно манипулиране на мозъка с ултразвук и микровълни, наркотични психотропни вещества за разхлабване на волята, хипноза и прочее средства за атакавърху психиката с цел промяна на човешкото поведение.

Психиатрите от Корнуелският университет Харолд Волф и Лоурънс Хенкъл в солидното списание ,,Архиви на неврологията и психиатрията’’ публикуват доклад за промиване на мозъците.Те твърдят, че съществуват методи за ,,обработване’’ на затворници да дават всякакви показания.

През 1988 година излиза книгата на Харви Уайнщайн „Баща, син и ЦРУ“, едно документално разобличение на опитите на ЦРУ за „промиване на мозъци“.

Става ясно, че през 1950 година ЦРУ реализира проект „Блубърд“, след една година – „Артишок“. През 1953 година идва ред на програмата „МК-ултра“ – етапи на експерименти за контрол върху психиката. За 25 години по „МК-ултра“, в която участвали 44 колежи и университети, 15 изследователски фонда, 12 болници и клиники на Америка, похарчили 25 млн. долара.

От 1955 година изследователската група на ЦРУ се наричала Общество за изучаване екологията на човека. Ръководи се от подполковник М. Д. Монро. С негово съгласие извънщатният „еколог“ М. Болдуин идва при д-р Камерон и му предлага сътрудничество, което продължава от 1957 до 1960 година.

В книгата си „Психическо водене“ д-р Камерон откровено разказвал за своите експерименти: разрушаване на поведенческите стереотипи на пациента чрез нееднократно използване на електрошок (депрограмиране); интензивно повтаряне (по 16 часа на ден, в продължение на 6-7 денонощия) едно и също, отрано обусловен речеви сигнал с частична сензорна изолация на пациента; продължителен сън – 7-10 денонощия.

За най-перспективни Камерон смятал препаратите и наркотиците. Когато пациентът се съпротивлявал, добавяли му комбинации от интензивен курс с електрошок, инсулинова кома, предизвикана с венозна инжекция инсулин и продължителен лекарствен сън. Човекът спял над 20 часа на ден, събуждали го, за да се нахрани, преди всяко хранене въвеждали инсулина. Така в продължение на 10 дни. Следвал многократен електрошок и накрая депрограмиране. Доктор Камерон отправял хората извън „времето и пространството“. В началото човекът загубвал паметта си, после представата за пространството и времето и накрая можел да забрави чуждия език, материалното си положение, преставал да ходи сам, не можел да говори за миналото си, изглеждал напълно освободен от всички тревоги, запазвал постоянно състояние на мека еуфория. През тази процедура по „промиване на мозъка“ преминали най-малко 100 души! Никой не знае кои са тези хора, къде са и колко още опити са провеждани по програмата „МК-ултра“ на ЦРУ.

Официално наред с информацията се ,,пуска’’ и огромна дезинформация която да разколебае индивида по пътя му към истината,най често обаче има информационно затъмнение или частична тенденциозно поднесена полуистина.

Човечеството е заплашено да бъде превърнато в послушна робска сила,която да осигурява райският живот на малцината,обявили себе си за богоизбрани господари на света.Мнозина учени твърдят че новото модерно робство е предварително планирано в тайни лаборатории.Създателите на мракобесната теория на ,,управляемият разум’’ не знаят природният закон че ,,на всяко действие има равно по големина и сила противодействие’’.

Още в края на 19 в. Бехтерев описва колективните психози в книгата ,,Внушението и неговата роля в общественният живот’’ и подчертава сходството им с обикновенните заразни болести(определя понятието ,,психически вирус’’).Още тогава специалистите започват да говорят за необходимостта от психохигиена-система от предпазни бариери, които ограждат човека от вредните духовни въздействия.

Няма съмнение, че днес е време да се погрижим за психоекологията.

Нейната задача е да изследва влиянието на обкръжаващата среда върху човешката душа и да препоръча на хората как сами да се заемат с оздравяване на интелектуалната (духовна,информационна) среда, наричана често ноосфера.Не само за да живеят в духовно равновесие,да не са податливи на психоатаки,но и да оцелеят във все по замърсяващата се психоекологическа среда, т.е. да бъдат истински свободни и мислещи създания с които и бог би се гордял!