Category: Библиотека, Разкази

Той се надяваше, че касетофона все още работи. Беше един от онези малките преносими касетофончета, често използвани в училищата и библиотеките. Теди дори не разбра иронията на своето действие – Енджи всъщност беше тази, която го беше купила за него. Той почисти ръба на касетофона от космите и кръвта по него и отчаяно въздиша: „Майка сигурно няма да ми дава да гледам телевизия“, след като погледна бъркотията, която беше станала.
 „Да гори в Ада! Да горят всички в Ада! Защо трябваше да наранява Пег? Защо?“. Покрусен, той удари трупа до него. Нейните бляскави очи се взряха отново в него изразяващи празно великолепие.
 „Ти, кучко! Ти уби Пег!“
Мъртвата му сестра не му отговори (той се учуди защо). Лицето й изглеждаше толкова призрачно. Той повдигна сплеснатата й коса над главата й и видя, че на бузата й имаше съсирена кръв, която правеше тази призрачна усмивка. Видя също, че вдлъбнатината в черепа й беше спряла да кърви – съсирената кръв беше станала като желирана запушалка.
Майка му щеше скоро да си дойде. Той трябваше да изкопае гроб. Теди стана и отиде до своята стая, където пластичното тяло на Пег лежеше изпуснато. Най-отгоре на нейните безкръвни гърди беше забит кухненски нож, а тя самата се взираше в тавана с постоянен израз на лицето – устата й беше във формата на О. Тя изглеждаше сякаш беше викала.
Теди повдигна главата на куклата и погледна сълзливо върху плоската повърхност на нейната безвъздушна фигура. Люлеейки главата й, той започна да плаче – всяка една сълза представляваше хиляди желания тя да се върне. Той беше доволен, че Енджи беше мъртва – тя го заслежаваше. Когато Теди погали изкуствената й коса, той усети неприятната миризма, която идваше от трупа на сестра му, който лежеше на няколко метра от него. Той знаеше, че тази миризма идваше от урината й – беше чул как пикучния й мехур се освободи когато нанесе последния смъртоносен удар. Той я беше ударил след това още веднъж за всеки случай – тя беше убила Пег! Той имаше пълното право!
Внимателно, Теди постави главата на Пег върху килима. Навеждайки се надолу, той я целуна по бузата и махна някакава мръсотия, която беше полепнала по нейните гумени устни. Майка му беше казала преди да не докосва Пег или да прави мръсотии в устата й, но той неможеше да й помогне. Той я обичаше прекалено много, за да я остави да бъде такава какавато е. Ако майка му разбере, че той е правил мръсотии, тогава тя ще му вземе Пег и както преди – той трябваше да я търси отново.
Когато Теди се върна при тялото на Енджи, той се спря за момент удивен от нейната голота. Той винаги гледаше бикините й в дрешника, но никога не я беше виждала гола  толкова отблизо. Беше учуден от тъмното снопче косми между краката й. Пег нямаше такова. Внимателно, той го докосна и рязко се отдръпна сякаш нейната плът беше гореща. Обаче не беше. Всъщност, тя беше започнала да се вкоченясва. Бяха минали четири часа.
        „Мразя те!“, каза на нейните мъртви очи.
Той отново я докосна между краката, но този път не се отдръпна. Внимателно прекара пръстите си нагоре към хълбока й и после надолу към чатала й. С дгругата си ръка той разтвори още повече вкоченените й крака. Между тях имаше локвичка урина голяма колкото палачинка. Внимателно си го вкара . Тя беше доста по-нежна отколкото Пег, въпреки че тялото й беше изстинало и бледо, тя беше все още топла отвътре. Започваше да се възхищава от нейната страховита сексуална божественост.
Но трябваше да спре – майка му щеше да се разочарова ако правеше мръсотия. Тя мразеше мръсотията. Баща му беше разбрал това, но по трудния начин. Всичко, което тя обичаше беше да шие и да гледа „Семейство Feud“. Тя много обичаше онзи Richard Dawson.
Но тя беше толкова податлива, толкова тъпа. Кожата на Пег беше груба и восъчнообразна отвътре – той все пак я имаше от десет години (когато беше на 11 беше я поръчал от един секс-шоп). Тогава Енджи беше само на 5 годинки , а сега беше израснала в красива млада жена. Той наистина не я мразеше чак толкова много, но тя не трябваше да убива Пег. Той просто я гледаше как се къпе. Нищо ново. Но тя беше казала на майка си, а майка му мрази такъв вид мръсотия в нейната къща. Ето защо той трябваше първо да скрие Пег. Майка му беше толкова старомодна, той трябваше да крие от нея много неща.
Отивайки в гаража, Теди намери и взе със себе си една лопата и започна да копае в градината. Трябваше да свърши преди майка му да се прибере.
Почвата беше рохкава и му отне само половин час, за да изкопае гроба. Времето беше ценно, така че той се прибра, за да почисти.  Грабна една хавлия и влезе в стаята на Енджи. Хващайки едновременно двете й ръце, той  издърпа тялото й назад с няколко метра – урината беше попила в килима, оставяйки тъмно петно. Той внимателно попи с хавлията и след това я хвърли  в дрешника на Енджи.
Докато влачеше сестра си през всекидневната, на Теди му дойде една идея. Това беше най-добрата му идея, която някога е имал. Ако майка му харесваше мръсотията, тя със сигурност щеше да бъде горда с постъпката му.
Той пусна ръцете на Енджи и се върна в стаята си. Заболя го, когато погледна смачканото тяло на Пег. Цепнатината в тялото й изглеждаше още по-голяма и болезнена. „Но тя беше стара“, помисли си Теди. „Може би е добре, че е умряла.“
Теди махна ножа и помъкна гуменото туловище на Пег през кухнята и го остави в задния двор. „Съжалявам, Пег“, каза на нейното гримирано лице. Той още нямаше да я заравя – преди това искаше да опита своята идея. Ако се получи, тогава щеше да я зарови.
Времето летеше, така че той трябваше да побърза. Връщайки се в стаята на сестра си, той й взе дънките, върна се при тялото й и коленичи близо до трупа. Мирисът на смърт беше остър и противен, но живота беше твърде ужасен за него, за да изгуби самообладание. Теди беше нещо повече от „наблюдател“. Но вече беше твърде късно, за да наблюдава, а тя би била перфектна. Той можеше да я скрие, както Пег.
Когато Теди обхвана сестра си в един несръчен, кръвосмесителен акт на некрофилия, колата на майка му премина през разбития път до гаража. Тя видя през мръсните стъкла на колата загниващите торби с боклук, разпилени около бурените близо до входния портал. Това отврати Теди. Също както неговия баща.
Само с няколко вкарвания в сестра си, Теди свърши позорно, той остана вътре в нея за малко – харесваше му лигавото сцепление на плътта му. Беше леко притеснен, но той много обичаше мръсните неща. Защо майка му не можеше да разбере нуждите му?
 „Теди! Не ти ли казах да изхвърлиш боклука!?“ – тя го попита веднага след като отвори вратата, тръшкайки я зад себе си. Изглеждаше като уплашен плъх, който се чуди накъде да избяга. Когато влезе във всекидневната, списък от наказания премина през съзнанието й.
Теди замръзна. Как би могъл да обясни това на майка си? Той трябваше да скрие Енджи, преди майка му да беше видяла това .
   „Теди!“
Когато майка му влезе в хола, накуцвайки, той я погледна нагоре от своето срамно положение.
Тя стоеше над него, приличаща от неговия ъгъл на гледане на  древно морско чудовище . Бастуна й приближаваше към него като падащ ствол на дърво.
Теди веднага се осъзна,  отскочи нагоре и бързо прикри с ръце слабините си, скривайки ги от майка си.
        „Теди, защо не си изхвърлил боклука?“
        „Кво?“, той беше объркан от неуместния й въпрос, от нейната банална майченска черта.
        „О, няма значение!“. Тя побутна Енджи с края на бастуна си с просто любопитство. „Обличай се!“
        „Майко, това не е по моя грешка, тя уби…“ Теди бързо затвори устата си. Майка му не трябваше да знае за Пег. Тя мразеше Пег.
        „Тя е мъртва, нали?“
        „Майко, аз неисках да я убивам“. Това беше лъжа.
        „Ти пак я гледаше, нали?“ – майка му го попита.
        „Не, майко! Аз никога не съм я гледал! Заклевам ти се!“
        „Наблюдавал си я! Тя ми казваше!“
        „Не, майко!“ Тази кучка, тя й е казала. Той пожела да можеше да я убие още веднъж; тя страда прекалено малко.
        „Казах ти да не правиш мръсотии. И сега аз те хванах да ги правиш на своята сестра. Какво да правя с такова непочтително момче?“
Нейният риторичен въпрос уплаши Теди. Какво от това ако не му дава да гледа телевизия? Какво от това ако го накара да взима от онези хапчета – как ги наричаше? Селитра? Той можеше да се справи с това. Той беше добър в това да ги крие под езика си и след това да ги изплювапрез прозореца.
Въпреки, че Теди беше по-висок от майка си, тя го надвиваше със своята внушителна осанка.. Тя се надвеси над Енджи и насочи бастуна си към главата й; тя беше подута в своята елеганстност.
        „Лошите момчета трябва да бъдат наказани. Ето как ние пазим семейството да бъде заедно“
Рязко, с изненадваща сила, тя постоянно блъскаше главата на Теди, докато той накрая изгуби съзнание, отпусна се и се свлече на килима.

        Когато Теди се събуди, той потрепна от силната болка идваща от клепачите му – те не се отваряха колкото и да се опитваше да ги отвори. Отгоре  си усети студената гума на Пег, а под него твърдата почва. „Проклета да си майко и твоето шиене!“ Той неможеше да докосне клепачите си, но знаеше, че ще намери мъничките възли на шевовете, зашили клепачите му.
        „Теди“ – тя го викаше отгоре. „Ти беше едно лошо момче. Ти никога повече няма да можеш да гледаш Енджи. Ти си същия като баща си. Трябваше и него да го науча на този урок.“
Теди чу как пръстта се свличаше отгоре му и започна да моли за прошка.
        „Майко, моля те, не исках да стане така, много съжалявам. Моля те, майко – „
Лопата пръст падна върху лицето му, покривайки носа и устата му; ръцете му бяха вързани твърде здраво , за да протестира в гроба.
        „Трябва да пазя семейството цяло“
Майката продължи да пълни гроба, докато Теди се мъчеше да се освободи; той искаше да се изплюе, но мръсотията в устата му не му позволяваше да прави подобно нешо. Отгоре майка му мърмореше относно дисциплината, и наказанието на Теди продължи до задушаването му. Очите му се изпълниха с кървави сълзи.