Веднъж, като бях малък следях стрелките на часовника двадесет и осем минути за да разбера, какво са двадесет и осем минути.
Eye See Chaos

Веднъж, като бях малък следях стрелките на часовника двадесет и осем минути за да разбера, какво са двадесет и осем минути.
Eye See Chaos
Достатъчно реален съм, че да живея едновременно с безброй личности една до друга разхвърляни в паралелни Вселени, допиращи се и в същото време на милиарди километри разстояние.
Eye See Chaos
Умът ми е достатъчно бурно място за да мога да се удавя. С времето се научих да бъда отличен плувец.
Eye See Chaos
Преминах покрай българско село, не запомних дори мислите му. Само запечатах в съзнанието си картината, на която се виждаха едно до друго река, влакови релси и гробище.
Eye See Chaos
Вървях покрай линията, наслаждавах се на влаковете преминаващи всеки ден. Смеех се, четях, учих и обичах. Един ден се изправих срещу страховете си и те ме прегазиха.
Eye See Chaos
Има нещо тъмно в мен, но светлината ми пречи да го видя.
Eye See Chaos
Обичам те, защото си ти,
Eye See Chaos
защото ме обичаш,
защото съществуваш.
Защото си милата моя забрава,
защото си дрога за силната болка.
Защото в тебе няма омраза,
защото целуваш ме скъпа,
изгарям.
От малък лъч светлина,
Eye See Chaos
пътуваща сива празнота.
Слива се, размива,
умира, ражда се, прелива,
завира, зрееща в мен,
огромно и безбожно,
тайно не спира!
Тръпна в океани, криви забрани.
Жадно впивам устни в теб,
Eye See Chaos
а ти различна си, вкусна и узряла,
плод на любов прекрасна.
Желая да погаля плътните ти мисли,
нека почувствам по мен дъха,
който тъй високо носи ме,
скрит в твоите стихове от ноти,
написани отдавна и извиващи се строфи.
Жажда за познание ме води.
Прости, но проглушах от думи празни.
Разпилявах душата си по пода,
събирах я и пак я ваях.
Сега лекувам я,
а дрогата си мила ти.
Знаеш ли какво е да хванеш мравка и в очите й прогледнеш?
Eye See Chaos
Когато си жалък и отразяват се мечтите.
Съзнанието се проявява и сред хората, без дрога!
Рядкост е!
Когато мравката мисли за мен, тя ме има за Бога.
Аз я виждам, като жалко създание,
молещо се в мен,
да съм мирен и в плен.
Красивото си ти,
сега усещам я нежно,
мъдрост справедлива си.