Плувам отделен от брега си и не знам, каква е пречката да се върна назад? Правя усилия, знаеш ли? Нямащи от твоето синьо щастие.
Eye See Chaos
Аз съм малката плеяда, съзерцаваща своят Бог, приливащ в благоденствие, изгарящ нрава ми и жесток. Раждам сe в краят, превръщам го в грозен момент. Аз съм началото и съм прилива съвършен.
Крайностите ме плашат. Признавам си и същевременно с това аз съм устроен да живея в тази хармония. Научих се да слушам себе си и да правя това, което ми идва отвътре. Парадоксите са много, приливат. Понякога се питам, защо по дяволите търся баланс? А може би аз всъщност не би трябвало да съм там? Колко ли е хладно да преминаваш от височина в низина и след това да се смееш на съществото си, превъзбудено от бушуващи хормони и красиви психологични разтройства. Ще излъжа, ако кажа аз не го правя! Всеки го прави, търсещ начини да приспи жадните демони кървящи в главата му.
Eye See Chaos
Потъвах в мисли и дълбоко отричах своето начало. Тъмно е, тъжно. Тук никога не съм бил, а все още искам тишина. Разкъсваща ме, мила, толкова красива. Наситена с празнота, студена, бледа, отровена от чувства витаещи в кръга. Меланхолията е нещо приказно. Натравящо пленява, отпуска и убива. Като нежен полъх и след него спираш. Започнах да броя.
Eye See Chaos
Едно, исках да избягам.
Две, прегърнах светлината.
Три, отправих се високо.
Толкова болка и омраза, събирана в безвремие. Сега летях и исках да забравя. Светло е, виждам плътните лъчи. Силно размахвах криле. Чувствах топлина и махах, и махах, толкова жаден, толкова прегладнял за любовта. След секунди крилата пламнаха, очите ослепяха, а разума загасна.
Питам се, защо стаята се нуждае от врати? А от мразещи стени? Ако зазидам всичко и остана там? Без прозорци и препускащи мечти. Ще почувствам ли смисъла на свободата?
Eye See Chaos
Научих се да газя през стените. Съзнателно пътувах във съня си. Не намирах красотите и във дните. Там знам, не е целия свят. Пленен ли бях или твърде мръсен? Кажи ми? Ти си във власт, обсипана, пъстра и мека. Колко пропадах, за да съм плячка ненужна? Сега се записвам в дневника черен, аз съм бил тук, а ти къде беше?
Когато четеш, успяваш ли да прочетеш душата?
Eye See Chaos
Когато слушаш, успяваш ли да чуеш емоциите?
Колко фини трябва да бъдем, за да уловим другия или просто прескачаме по каналите, сменяме станциите, прехвърляме страници и си лягаме "умни".
Стоях на терасата вече час и си представях как би изглеждала моята мисъл, нещо като дисекция на уж живо съзнание.
Мисълта се заражда в ума, като малко зрънце, посято от мен. Кълн. Съзнателно или не, щом там го има, зависи от съзнанието ми дали го полива. Тя е жадна почва, зараза. Веднъж избои ли, пленява те страстно, а в материя стане ли, тя ще плува безстрашно.
- Какво си ти? - запитах отново. Сега осъзнавах, че от песъчинка, заражда се буря. Възможно ли е от електрически импулс в главата, да се разруши даже и Земята?
Боли ли те? Премръзналите пръсти почукват леко по прозореца. Ще изсмуча болката ти от вените. Знам, че ще боли много, моля те не ме мрази. Искам само ти, да си леко повече щастлива. Отивам си, не ме мисли. Изгарям и се раждам, важната си ти. Обичам те и това пази, аз съм без значение...
Eye See Chaos
Човек може да прегръща без да чувства, говори без да го чуват, да дава без да виждат, да убива без да съзнава,
Eye See Chaos
Ти си от онзи тип отрови, които в умерено количество спасяват животи.
Аги.
- Реална ли си?
Eye See Chaos
- А ти реален ли си? Даже от време на време си мисля, че си просто някаква глупава халюцинация, с която мозъкът ми си почива.
- .. и след час ще свърши.. като страничен ефект на незнайно психическо заболяване, което никой доктор не ми е открил все още и в същия този момент се радвам, че притежавам.
Винаги предпочитам истината, неистината е прекрасно самоубийство с грозен край.
Eye See Chaos