най-добрите често умират от собствената си ръка
просто за да се махнат,
а тези които остават
така и не могат да разберат
защо му е притрябвало на някой
да се махне
от тях

Чарлз Буковски
 

Всеки спасява веднъж някого. Точно както всеки убива веднъж някого. Дори когато не го съзнава...

Черният обелиск
 

АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна...
ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истаински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било... Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата.

 

Времето отмива всичко, независимо дали го искаш, или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.

Стивън Кинг - Зеленият път