Мъката се разля по цялото ми тяло, като бурна река на всички страни, заливаща и най-тихите мисли, мирни, плътни, сбъднати, защото това търсех, а всъщност истината беше, че не исках да го намирам. Вечерите ми на въпроси свършваха тук и сега, пред мен. Отчаяние на пропаднал дух, очи изпълнени с изпепелени надежди.

Знаех, че това е краят на моята борба. Стоях прав известно време и след това тялото ми рухна. Паднах на колене и сълзите ми започнаха да се стичат по лицето, което искаше единствено да те види за последен път. По устните, които искаха да целунат твоите, а това вече никога нямаше да се случи, защото ти беше мъртва. Вплетена в гроб, който аз бях неспособен да разплета…