Category: Библиотека, Поезия

Понякога плача и душата ми лекува се,
така без звук, частично разпада се.
Мисъл и пак след нея спомен, редуват се.
Тъжно ли пиша, че листа прогизна,
от тайните ми болки и страсти настръхва.
Грозно е да гледаш мъката в очите,
а още по-грозно е тя да гледа теб,
пригладняла отстрани.

Стените притискат и искат да погълнат,
съзнанието ми пълно с пепел и листа.
Ръцете трептят, сърцето гасне и се буди.
Вече късно е, ще се плъзна по пода,
ще се превърна в нечия друга отрова,
ще изтека бавно към новата стая.
Нокти силно ще впия и ще търся оная,
дето и двамата в нея мечтаем.