Category: Библиотека, Поезия

Тихо съм твоя,
малка забрава.
Лято изтичащо,
през пръстите жадно.

Открий ме ти,
защото реши да загубиш,
всяка моя малка,
бледа прашинка.
Плашеща,
дори на сън,
в отровените си,
болни звезди.

Потъвам в ураган,
от мисли тревожни,
надупчена извратеност,
силно безбожни.

Очите ми,
мастило съсипано,
капят утеха.
Разписват тревожност,
но са цел в силуета.