Category: Библиотека, Поезия

Късно е вече, тръгвам далеч,
да търся аз себе си, там сред смъртта.
Прегръщам безкрая, времето спря.
нима ще е жален без мене света?

Сам ме остави и сбогом не каза,
а сълзите ми наливаха гроба отчаян.
Сила ще трябва, небето да стигна
и отново аз теб спокойна да видя.

Птица ми кацна на рамото сляпа,
прошепна тя как при вас да остана.
Душата си продадох и очите изплаках,
черни, щастливи гледат тебе сега.

Господ ме мене забрави,
лукавия извърна глава.
Ще сляза пак долу за да затрия,
който погуби моите цветя.