Category: Библиотека, Поезия

Ходи сама,
събира отчаяния.
От твоите очи,
съзира отражения.

Тя е мирис от нещастна роза,
изроден камък във водата черна,
душа дошла при душа неверна.

Рисувай ме,
без ръце,
само на сън!
Преструвай се,
от двете страни,
че си добре,
че не те боли.

През нощта кърви,
а деня мълчи,
остави я и днес,
не я мъчи!
Не я мъчи!

Аз съм мирис,
нещастна роза,
изроден камък,
душа неверна.