Category: Поезия

Затворените врати така вече ме плашат,
а защо ли, като отдавна съм сляп.
Понякога бродя в съня ти
и представям си целият Свят.

През деня тихичко за тебе мечтая,
вечер скрито умирам отровен,
пак от сълзите пъстри затворен…
Знам в моята вселена самотна ще бъдеш.

Обичам те грозно, друго явно не мога.
Сърцето ми изсъхва от мръсни ръце.
Кажи и ти, че ме обичаш,
после изхвърли го, но без да разбере.