Позволи ми да се впия в болестта ти,
нека прегърна и изпия срама ти.
Остани чиста за мене отрова,
каквато ще бъда аз мътна във гроба.

Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар.
Приказен свят, обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.

Помогни ми, защо си проказа?
Приспала с хората, впита зараза,
обръщана и скрита, нека да вляза!
През прозорците, в милата днешна омраза.

Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар.
Приказен свят, обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.

Sanata Vopilif