Когато умирам и душата трепти.
Черната бездна протяга ръце,
да прегърне отново миниатюрна частица,
разум пречистен със вкус на сърце.
Не искам да плачеш ти малка за мене,
защото ще чакам и ти да умреш,
света ми да видиш в нюансите сиви
и вечно да бродим във сънища живи.