Category: Библиотека, Поезия

Ти си фантазия зашита със вечност,
изпепеляваща чиста любов.
Прегаряща ме разгърната нежност,
тихия полъх на забравената ми същност,
преоткрита в капки живот.

Не питаш дали обичаш,
когато душата го чувства,
Не питаш дали обичаш,
когато се къпеш в реката от чувства.
Не питаш дали обичаш,
когато сърцето ти бие в ритъм на друго.
Не питаш дали обичаш,
когато двама се целувате лудо.

Любовта сме Ти и Аз.
Любовта сме Ние във всеки от нас,
прегърнати във вечен синхрон,
допълващи…
докосващи Бога.