Косите ти са кървав вятър отровен,
но противоотрова вля се във мен.
Обичана лудо, предпазваща тихо,
не ме пуска и оставя във плен.

Виждаш ли нокти върху кожата черна?
Те ще ме дращят, доде не открият, кораба празен,
предаден и пуст, луд.
Сиво е, не оставай плътен без звук.

Ниските чувства нека се махат,
за другите тук, моля да останат.
Разкажи ми приказка, в която краят е цветен.
Кръвта ни, ако е вятър, нека е песен.

Sanata Vopilif