Нарисувай ми лице,
болно от емпатия..
Запечатай ми сърце,
в плик от психоза.
Аз милея сам,
твоите кости,
пълни със срам.
Обичам нежният ти плам.
Кръвта ти е топлия ми рай,
сипи ми още в чаша бездънна.
Съзнанието ми гори,
не спира!
Мозъка изпит,
от точици празни,
мръсотия!
Колабира и
прелива!
От мен във теб оргазъм,
ендорфин.
Аз милея сам,
твоите кости, пълни със срам.
Обичам нежният ти плам.
Кръвта ти е топлия ми рай,
сипи ми още в чаша бездънна.
Когато пръстите ти докосват сърцето,
а аз съм все така отричаща власт.
Не ме съди строго за дето,
усмихнат те пленявах от жертвена страст.
Безброй пъти умирах безкрайно,
раждах се и теб те нямаше там.
Ще се радвам тиха пак да си и когато,
чиста е моята плам.
Резултати в тестове за определяне на коефициент на интелигентност показват тези, които в продължение на много години се интересуват от хип-хоп и R’n’B. Рапърите, така да се каже , са “най-тесногръди” сред всички преминали теста…
Близостта ти ме опиянява,
побърква.
Чувствам дъха ти,
проникващ през моята кожа.
Аромата, раните, които ще оставиш.
Виждам свличащата се нежност
и не искам да я разкрия,
защото вярвам във Нас.
Ти си Нас,
Аз съм Нас,
Ние сме…
Нас.
Със тишина са надарени мъртвите,
а живите – с мълчание.
Убива ме
и ме спасява верността към думите…
(Коя от тях ми обеща спасение?)
Сърцето ми се помири със своето
пространство, тъй жестоко обитаемо.
Колкото и изморен да бях от изминалия работен ден, вечерта беше най-приказното време в моят скучен
живот. Всяка нощ в един и същи час се измъквах тихо през балкона на спалнята и отивах на нашето
място. Надя вече беше там, поне от десет – двадесет минути, чакаше сама в тъмното. Винаги го
правеше. Веднъж ми стана интересно и се запитах защо? Аз отидох също по-рано и се скрих зад едно
дърво. Тя пристигна, остави си чантата на тревата и седна. Толкова спокойна. Беше облечена в бяло,
обичаше да носи бяло и в тъмното имах чувството, че виждам някоя фея от приказките. Стоях и я
наблюдавах. Луната леко проблясваше в реката до краката й, само колко вълшебна картина.
Не искай да ме имаш.Аз съм болка,
която много трудно се лекува.
Ако си тръгна,питаш ли се колко
на твоето сърце това ще струва?
Не искай да ме гледаш.Аз съм Майа –
игра на плът и форма,ала вътре
до днес за никой не отключих рая.
Духът ми сам чертае свойто утре.
Не искай да ме любиш.Аз съм огън,
а огънят изгаря без остатък.
Не искай!Аз съм оня плод отровен,
от който се умира.Но е сладък.
Не искай да остана.Аз съм пътник,
а пътникът катери върховете.
В пустинята зове миражи смътни.
Не мога да остана.Аз съм цвете.
А цветето увяхва и остава
сред вечния всемир на Световете
витаещата жажда Незабрава.
Не искай да остана.Аз съм цвете.
Лили Ресел
Генетично откритие най-после обясни тайнствени явления като интуиция, пророчество, аура, сънища и т.н., смятани досега за паранормални. Руски учени се осмелили да изследват територията на ДНК, която колегите им от други държави не успели да изучат.
Игра мога да нарека, това което правя от време на време със съзнанието си.
Да, определено е любимата ми „игра“. Обичам да се скитам дълбоко в него, надзъртайки и зад най-мъничките кътчета скрита самотна красота. Виждам толкова прах и отрова, че понякога свят да ти се завие и все пак се чувствам свободен. Освободен от нервите, кризите, мръсотията. Обожавам полета, чувствам как примката я няма. Крилата ми са отново разцъфнали, като ранни бели рози, пиещи сутрешната лятна роса.
Веднъж пътувах далеч и видях тъмни, разядени и гнили чувства. Запитах се, колко далеч могат да стигнат? Пътувах с дни, месеци, години и нямаха край. Тогава си рекох, това тук всичко да бъде изгорено и сринато до основи, сравнено със земята по която стъпват децата ми. Не го искам в моя Свят! Чуждата болка е прекалена за да има и моя там. Простих, затворих очи и всичко рухна в пепел от лъжи, злоба и мечтана красота. Умря една част от мен. По голямата, готова да се създаде отново.
– По колко пъти на ден ти се гади?
– Седемнайсе, що? На тебе по колко пъти на ден ти се чука докторе?
– Знаеш много добре, че тази информация ми е необходима за изследването. Така, че ще те помоля да си максимално сериозен този път.
– Ох престани да блъскаш с ключовете! Дразниш ме, РАЗБИРАШ ЛИ?
– Изнервен ли се чувстваш? Кое те нерви най-много?
– ХАХАХА .. знаеш ли кое ме НЕРВИ най-много?? В коридора има една лампа, вечер след 8 часа започва да премигва и издава онзи шибан звук бъззззззз бъззззззз. Бърка ми в мозъка.