LeftRight

Библиотека


Борбата за власт, динамиката на отношенията господство -подчинение, безусловно се отнасят към сферата на обществено психологическите явления, тъй като тази борба винаги се съпровожда от разнообразни психологически взаимодействия между хората.


Той се надяваше, че касетофона все още работи. Беше един от онези малките преносими касетофончета, често използвани в училищата и библиотеките. Теди дори не разбра иронията на своето действие – Енджи всъщност беше тази, която го беше купила за него. Той почисти ръба на касетофона от космите и кръвта по него и отчаяно въздиша: „Майка сигурно няма да ми дава да гледам телевизия“, след като погледна бъркотията, която беше станала.


От другата страна на вратата се дочу едва доловим звук от тромпет. Седемте тихи ноти се разнесоха сякаш от далеч, като безплътна сянка на сребърен дух, ако, разбира се, сенките биха могли да бъдат изградени от звук.


Нахвърлях мисли тъжни във коша,
събирани с години, а дали са от мен?
Обикалям около тях с ножица остра,
коя скришом малка силно да бодна?

Виждам една протича отдолу,
мъртва е тя или иска отрова?
Посягам с ръка да я пипна отново.
Сива е, будна е, ще й намеря ли краят?

Болката плевел е, убива ме бавно,
мразя я до смърт, така ли е? Знам ли?
Краят на вените искам да видя,
до къде е гората и къде ще заспя.


Когато умирам и душата трепти.
Черната бездна протяга ръце,
да прегърне отново миниатюрна частица,
разум пречистен със вкус на сърце.

Не искам да плачеш ти малка за мене,
защото ще чакам и ти да умреш,
света ми да видиш в нюансите сиви
и вечно да бродим във сънища живи.


Небето плава в синята стая,
каквото и да правя,
то вечно ще крещи.
Озверяло от непоносима тъга.
Болно то, от самота…
Птици размахват криле,
Забравили как да избягат,
изрисувани слепи в нищото бледи.
Спрели, присмиват се злобно,
чуй ги…!

Жълто, бяло, гладно, умряло.
Цветовете шепнат на художника верен.
Обичам те, а защо пък не?
Той се взира в портрета отново.
Пита, разтапя ли се вътре или просто умира?
Къде е тя?
Нещастната любов във която лудост намира,
във пряката будност прозира
или е наивността на един заслепен глупак?


Вярвам във Теб и Мен
Вярвам във нас по отделно
Вярвам че аз съм Вселена
Вярвам че ти си Вселена
Вярвам че сме Космос
Вярвам на лудите
Вярвам на ТЕБ
Вярвам че любовта няма предел
Вярвам че сме любов
Вярвам че няма да те уплаша
Защото сме извратеност
Моралът е за ония които се крият зад него
С тебе имаме чест
Вярвам че разбираш тези слова
Както разбираш дъжда
Аз и Ти сме вода
Носим се
Променяме своята форма
Пустините имат нужда от нас
Плъзгаме се по острието
А кръвта капе само от думите ни
Обичам твоята съшност

Мел


Моля се Бога да спи,
съдбата умира до мен.
Трябват ми твоите очи,
нови отровени извори.

Ировзи иневорто ивон,
ичо етиовт им тавбярт.
Нем од ариму атабдъс,
ипс ад Агоб ес ялом.

Моля се Бога да спи,
съдбата умира до мен.
Трябват ми твоите очи,
нови отровени извори.