Във утехата,
изкривен във мисълта,
ти ми каза дай ми време,
повтарящи се дни,
минават спомени,
ти ми каза дай ми време,
в този студ чакам те,
в тази болка оставих се,
само ти убиваш ме,
искам още,
пак до теб събуждам се,
но няма никой.

Във лъжата,
времето върви назад
и все още чакам те.
Няма никой,
няма никой до мен,
няма никой.

Затваряш ме всеки ден,
отново виждам те до мен.
(няма никой)
Ти ми каза чакай ме,
в тази пропаст губя се.

Затваряш ме всеки ден,
отново искам те до мен.
(няма никой)
Ти ми каза чай ме,
в тази пропаст губя се.