Достатъчно реален съм, че да живея едновременно с безброй личности една до друга разхвърляни в паралелни Вселени, допиращи се и в същото време на милиарди километри разстояние.
Eye See Chaos
Острите игли,
съшиват ме наново,
с мразените прежди,
в океаните тревога.
Тънък дар мой си,
по острието се плъзваш.
Кристал опакован
във восък, замръзнал.
Плават огледала
на ситни частици,
натрошени времена,
горди, малки мушици.
Стържа със мисли,
по стените безкрайни,
оглеждат те и мене,
не вярвам във тайни.
Оближи устните ми,
разказвай желания,
които са красиви,
диви, дори малко пакостливи.
Нека да са тъмни,
демонични или крайно лирични.
Нека са!
Възбуждаш ме когато,
целуваш раните горчиви,
когато кървави следи оставяш,
по стаите ми скрити.
Цветята на забравата,
сутрин щом поливаш.
Нека са.
Плевели в ума ми се стичат,
небрежно,
изпиват го и чайки вълшебно крещят.
Нокти разпилeни в почвата газят
и питат наизуст къде е същността?
