Оплетена в листите,
Sanata Vopilif
дълбоко засмени,
чернеят се мислите,
прозиращо бели.
Преструвай се тихо
и думи не казвай,
с болест заливай ме,
аз ще я смуча.
Иглите си играят,
с мен на пияно,
натискат клавиши
и сови крещят.
Картини танцуват
и смеят се грозно,
във злоба е изцапан
и от тебе смехът.
Преминах покрай българско село, не запомних дори мислите му. Само запечатах в съзнанието си картината, на която се виждаха едно до друго река, влакови релси и гробище.
Eye See Chaos
Вървях покрай линията, наслаждавах се на влаковете преминаващи всеки ден. Смеех се, четях, учих и обичах. Един ден се изправих срещу страховете си и те ме прегазиха.
Eye See Chaos
