Тихо съм твоя,
малка забрава.
Лято изтичащо,
през пръстите жадно.
Открий ме ти,
защото реши да загубиш,
всяка моя малка,
бледа прашинка.
Плашеща,
дори на сън,
в отровените си,
болни звезди.
Потъвам в ураган,
от мисли тревожни,
надупчена извратеност,
силно безбожни.
Очите ми,
мастило съсипано,
капят утеха.
Разписват тревожност,
но са цел в силуета.
Гробището е най-богатото място, защото там са погребани брилянтни идеи, мечти и тъжно, защото са неосъществени и несподелени. Някога горели, почти неугасващи но накрая изоставени и забравени..
© A.M.Lorek Photography
Photography, MUA: Agnieszka Lorek // A.M.Lorek Photography
Model: Abi Rose Hill // Abi Rose – Model. heart emoticon
Жадно впивам устни в теб,
Eye See Chaos
а ти различна си, вкусна и узряла,
плод на любов прекрасна.
Желая да погаля плътните ти мисли,
нека почувствам по мен дъха,
който тъй високо носи ме,
скрит в твоите стихове от ноти,
написани отдавна и извиващи се строфи.
Жажда за познание ме води.
Прости, но проглушах от думи празни.
Разпилявах душата си по пода,
събирах я и пак я ваях.
Сега лекувам я,
а дрогата си мила ти.
Знаеш ли какво е да хванеш мравка и в очите й прогледнеш?
Eye See Chaos
Когато си жалък и отразяват се мечтите.
Съзнанието се проявява и сред хората, без дрога!
Рядкост е!
Когато мравката мисли за мен, тя ме има за Бога.
Аз я виждам, като жалко създание,
молещо се в мен,
да съм мирен и в плен.
Красивото си ти,
сега усещам я нежно,
мъдрост справедлива си.
