Когато погребах съвестта си,
а издишаше ти,
малка в съня си,
гладна бях!
Забих ножове,
в скритите тайни,
мечтани.
Презряни!
Умряли!
Ниско замряли!
Желани!
Наведох се,
високо да взема.
Розите съвършено разсмени,
помогни ми там!
С теб ще застанем,
без моят срам!
Мислите шават,
в скрито сияние.
Дихание!
Мечтание!
Ниско замряли!
В отчаяние!
Илюзиите шарят,
не ме е срам,
от твоят срам.
Не ме е страх,
от твоят страх.
Разкажи ми…
Замина мойто момиче,
замина далече от мен.
Но ми каза че ме обича,
и че може би някой ден!
Като вятър към твоите устни
ще достигна при теб сега,
и над розата кръв ще пусна,
а в косите ти дъжда.
Замина мойто момиче,
замина далече от мен.
Но ми каза че ме обича,
и че може би някой ден!
Като вятър към твоите устни
ще достигна при теб сега,
и над розата кръв ще пусна,
а в косите ти дъжда.
