Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
– Да, създадено е от Бога.
– Значи, Бог е създал всичко?
– Да, сър – потвърдил отново студентът.
Приливат изтощени,
Sanata Vopilif
крилати плевели засмени.
Аз съм синьо сито,
отсяващо се в теб открито.
Разчитам по устните ти в моите,
знам прозират във ума ти,
раните ми в твоите.
Помогни ми да се влея в смисъла,
да полудея.
Очите нищо пак не виждат,
разсъдъка е малко стиснат,
премира във страст дихание,
без мен е плашещо ухание.
Разчитам по устните ти в моите,
знам прозират във ума ти,
раните ми в твоите.
Помогни ми да се влея в смисъла,
да полудея.
Аз,
не,
виждам,
теб,
разкажи му,
Аз,
не,
виждам,
теб,
в своето усещане,
за чиста омраза.
Не можеш да обичаш,
ако не си способен да мразиш.
Лети със мен и се научи да газиш,
в моите бледи скрити мечти.
Забрави.
Косите ти са кървав вятър отровен,
Sanata Vopilif
но противоотрова вля се във мен.
Обичана лудо, предпазваща тихо,
не ме пуска и оставя във плен.
Виждаш ли нокти върху кожата черна?
Те ще ме дращят, доде не открият, кораба празен,
предаден и пуст, луд.
Сиво е, не оставай плътен без звук.
Ниските чувства нека се махат,
за другите тук, моля да останат.
Разкажи ми приказка, в която краят е цветен.
Кръвта ни, ако е вятър, нека е песен.
- Обясни ми, как може да е толкова красиво??? КАЖИ МИ??? Песента, Ние, Света ?? Всичко.
Eye See Chaos
- Ето така (щраква с пръсти).
Позволи ми да се впия в болестта ти,
Sanata Vopilif
нека прегърна и изпия срама ти.
Остани чиста за мене отрова,
каквато ще бъда аз мътна във гроба.
Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар.
Приказен свят, обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.
Помогни ми, защо си проказа?
Приспала с хората, впита зараза,
обръщана и скрита, нека да вляза!
През прозорците, в милата днешна омраза.
Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар.
Приказен свят, обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.
