Единият от нас е празен,
един от нас споделя.
Единият от нас понася другия,
а другият мълчи.
Единият е верен,
един от нас неверен.
Единият от нас залостен е,
в своите мисли мръсни.
Мечтите са пъстри,
но умиращи сами.
Плачещи се молят над чуждите земи.
Единият от нас е силен,
другият е паднал, безжизнен,
сломен и пърха бавно.
Крилата му са бледи
и изпива ги ума.
Разкажи ми ти клети,
какъв ти е страха?
И когато свалим кожата и костите си, всички ще видят истинската ни същност. Маските ще паднат и болката ще се разпилее по цялото ни същество, защото ще бъдем най-после себе си.
Eye See Chaos
