Със тишина са надарени мъртвите,
а живите – с мълчание.
Убива ме
и ме спасява верността към думите…
(Коя от тях ми обеща спасение?)
Сърцето ми се помири със своето
пространство, тъй жестоко обитаемо.
Със тишина са надарени мъртвите,
а живите – с мълчание.
Убива ме
и ме спасява верността към думите…
(Коя от тях ми обеща спасение?)
Сърцето ми се помири със своето
пространство, тъй жестоко обитаемо.
О стара Жулието, как мечтая за гроба на Ромео.
Христо Фотев - Из Ужасна поема
- А каква е присъдата?
Eye See Chaos
- Никога повече няма да види любимата си. Завинаги.
- Е, това не е ли прекалено много?
- Колко животи мислиш, че ще преживее още? Сто, двеста? Та той ще изчезне след един, стига да е без нея. Всички се разпадат, повярвай ми.
- Не!! Ти не разбираш! Обречен съм да служа на Бог!
Eye See Chaos
- Този който отне родителите ти? Който погуби сестра ти? За този бог ли ми говориш?
- НЕ! За този, който ме научи да се справям сам с живота. Да виждам красотата във времето, да обичам и ценя всичко свято. Ти не говориш за моят Бог!
- Всеки път, когато се доближавам до огъня, толкова силно ме изгаря, че ми остават дълбоки белези, които запомням за цял живот.
Eye See Chaos
- А какво е огън?
- За всеки е различно. За мен си ти.