LeftRight

Някои мечти са за да се преследват, други , за да се сбъдват,
а трети - за да ни покажат за какво не трябва да мечтаем.


 

Колкото и изморен да бях от изминалия работен ден, вечерта беше най-приказното време в моят скучен
живот. Всяка нощ в един и същи час се измъквах тихо през балкона на спалнята и отивах на нашето
място. Надя вече беше там, поне от десет – двадесет минути, чакаше сама в тъмното. Винаги го
правеше. Веднъж ми стана интересно и се запитах защо? Аз отидох също по-рано и се скрих зад едно
дърво. Тя пристигна, остави си чантата на тревата и седна. Толкова спокойна. Беше облечена в бяло,
обичаше да носи бяло и в тъмното имах чувството, че виждам някоя фея от приказките. Стоях и я
наблюдавах. Луната леко проблясваше в реката до краката й, само колко вълшебна картина.


Не искай да ме имаш.Аз съм болка,
която много трудно се лекува.
Ако си тръгна,питаш ли се колко
на твоето сърце това ще струва?

Не искай да ме гледаш.Аз съм Майа –
игра на плът и форма,ала вътре
до днес за никой не отключих рая.
Духът ми сам чертае свойто утре.

Не искай да ме любиш.Аз съм огън,
а огънят изгаря без остатък.
Не искай!Аз съм оня плод отровен,
от който се умира.Но е сладък.

Не искай да остана.Аз съм пътник,
а пътникът катери върховете.
В пустинята зове миражи смътни.
Не мога да остана.Аз съм цвете.

А цветето увяхва и остава
сред вечния всемир на Световете
витаещата жажда Незабрава.
Не искай да остана.Аз съм цвете.

Лили Ресел