LeftRight

От другата страна на вратата се дочу едва доловим звук от тромпет. Седемте тихи ноти се разнесоха сякаш от далеч, като безплътна сянка на сребърен дух, ако, разбира се, сенките биха могли да бъдат изградени от звук.


Нахвърлях мисли тъжни във коша,
събирани с години, а дали са от мен?
Обикалям около тях с ножица остра,
коя скришом малка силно да бодна?

Виждам една протича отдолу,
мъртва е тя или иска отрова?
Посягам с ръка да я пипна отново.
Сива е, будна е, ще й намеря ли краят?

Болката плевел е, убива ме бавно,
мразя я до смърт, така ли е? Знам ли?
Краят на вените искам да видя,
до къде е гората и къде ще заспя.